MIHAIL LUNGAROV: PLAY WITHOUT SCREENS

In a world increasingly defined by screens, algorithms and remote connection, Mihail Lungarov is building something deliberately analogue. As co-founder of Board Game Events BG, a family-led initiative transforming board games into curated social experiences, he is part of a quiet cultural shift – one that values presence over distraction, and human interaction over digital convenience. We spoke with him about why play matters, how Bulgaria is finding its place on the global board game map, and what it really means to bring people back to the table.

Board games feel nostalgic for many people. You are treating them as something much more contemporary. What changed?

I think nostalgia is just the entry point – but it is also a bit misleading. What we are seeing now is not a return to the past, because the board game industry today has almost nothing in common with the very limited set of games most of us grew up with.

One of the surprising things we have discovered through our work is that many people do not really know what board games are beyond the classics – chess, Monopoly, Don't Get Angry. There is an entire modern ecosystem of games – diverse, sophisticated, and constantly evolving – that remains largely invisible to the mainstream.

So what is happening now is not rediscovery, but discovery.

At the same time, it is a response to the present. People are overwhelmed – too much information, too many screens, too little real interaction. Board games address a very modern problem: they create a structured reason for people to sit together, look at each other, and engage.

You do not have to invent conversation – it emerges naturally. In that sense, games are not retro. They're incredibly relevant.

You often say that your work is not about games, but about connection. What does that mean in practice?

If you look at what we actually do, we do not just "host game nights." We design situations. The game is the medium, but the outcome is social.

People come in as strangers and leave having shared something – whether it is a moment of laughter, a small victory, or even a friendly conflict. That is very different from passive entertainment. You are not consuming content, you are co-creating an experience.

In a way, board games give people permission to connect. They remove the awkwardness.

Board Game Events BG is a family project. How has that shaped its development?

Completely. It gives it a different kind of resilience – because for us, this did not start as a business idea, but as something very personal.

It actually began almost 20 years ago, when board games became a way for us to spend time together. My wife Tsvetina was curious about games as a form of interaction, but she did not want to invest the time and effort required to develop the motor skills needed for video games. Board games turned out to be the perfect middle ground – they are interactive, engaging, but also accessible in a very different way.

That dynamic – games as a shared space – has stayed at the core of everything we do.

For a long time, it remained purely passion-driven. But things became much more serious over the past five years, after we launched Board Game Fest. The response was much bigger than we expected, and we started receiving a growing number of requests for curated private and corporate formats.

That was the moment we stepped back and realised that what we had – ideas, formats, experiments, and years of accumulated experience – needed a more structured, professional framework. That was how Board Game Events BG evolved into what it is today.

Being a family project still means we share not just the work, but the long-term vision. There is trust, there is continuity, and also a certain stubbornness – we are not chasing quick wins. We are building something sustainable.

Bulgaria is not typically associated with board game culture. Is that changing?

Yes, and quite fast.

There is a growing community – players, designers, independent creators. It is still relatively small, and it is very open and collaborative. People are not just consuming games, they're experimenting, creating, testing ideas.

With initiatives like Board Game Fest, we are trying to give that ecosystem more visibility – not only locally, but also internationally. Bulgaria might not be on the map of established board game destinations yet, but that's exactly why it's exciting.

What makes Board Game Fest different?

We have always seen the festival as more than an event. It is a community that forms around a shared experience – and then continues beyond it.

For a few days, people step out of their routines and immerse themselves in a different kind of environment – games, nature, conversations. But it does not stop there. We have seen collaborations, friendships, even long-term projects that started at the festival and continue to develop over the years.

A big part of that comes from the kind of people it attracts. Many of our participants and volunteers are highly accomplished professionals, often working in competitive and demanding environments. And yet, they choose to come here and take part in what is essentially a large cooperative game – building the festival together.

That perspective has also shaped how we think about corporate participation. We started creating opportunities for corporate volunteer teams, because we realised that when people are placed in an unfamiliar, positive context – surrounded by nature and a shared purpose – they recalibrate how they see each other. Hierarchies soften, communication shifts, and relationships often deepen or get redefined.

The location is an important part of this. Places like the village of Chavdar, where the festival takes place, offer not just space, but a different rhythm – access to nature, cultural landmarks, and a sense of openness that supports this kind of interaction.

In the end, it becomes not just an experience, but a catalyst for ongoing connection.

That sounds close to what some would call "event tourism."

Exactly. And I think this is the future.

People do not just want to visit a place – they want a reason to be there. A narrative. A context. When you combine location, activity, and community, you create something much more meaningful than standard tourism.

Board games are just one possible anchor, but they work surprisingly well because they are inclusive and universal.

How does working with corporate clients differ from organising public events?

The tools are the same, but the intent is different.

In corporate settings, games become a way to explore dynamics – communication, trust, leadership. It is not about "fun" in the usual sense, although that is part of it. It is about creating an environment where people interact differently.

Often, colleagues discover things about each other that would not surface in a typical work context.

We are living in a highly digital world. What are analogue experiences to you – a trend or a necessity?

I would say a necessity that is becoming a trend.

The more digital our lives become, the more valuable real-world experiences feel.

Not because technology is bad, but because it is incomplete. It cannot fully replace physical presence.

Analogue experiences require effort – you need to show up, invest time, engage. But that is exactly what makes them meaningful. They stay with you.

What does play mean for adults today?

Play is often underestimated in adulthood. It is perceived as something trivial, even childish. I think that is a mistake.

Play is actually a way to explore, to experiment, to connect without pressure. It creates a space where failure is acceptable, where emotions are visible, and where people can be more authentic.

But there is also another layer that is often overlooked. In a world of constant passive consumption, play – especially through board games – becomes a form of resistance to what we could call cognitive surrender. We are increasingly used to systems that think, decide, and structure things for us.

With board games, it is the opposite. You are required to engage. You need to plan, to think critically, to work with abstract concepts, and to adapt to new systems. Learning the rules of a new game and immediately applying them in a competitive or cooperative context, often while pursuing a clear objective, is actually a very intense cognitive exercise.

It keeps the mind active in a very different way – dynamic, social, and contextual.

So in that sense, play is not the opposite of seriousness – it is a different form of it.

Looking ahead, how do you see your work evolving?

We want to go deeper, not just bigger.

More curated experiences, stronger communities, and more intentional design. We are also interested in how these formats can travel – how you take something that works in Bulgaria and adapt it to different contexts.

But the core will remain the same: creating environments where people can meet, without screens, and feel present.

If you had to sum it up in one sentence – what is Board Game Events BG really about?

It is about creating moments where people remember what it feels like to be together.

www.boardgameevents.bg

Михаил Лунгаров: Игра без екрани

Съоснователят на Board Game Events BG, за силата на бордовите игри да трансформират хора и компании

В свят, все по-дефиниран от екрани, алгоритми и дистанционна връзка, Михаил Лунгаров изгражда нещо умишлено аналогово. Като съосновател на Board Game Events BG – семейна инициатива, която превръща настолните игри в подбрани социални преживявания – той е част от културно движение, което цени присъствието пред разсейването, както и прякото взаимодействие пред дигиталното удобство. Разговаряхме с него за това защо да играеш има значение, как България си намира място на световната карта на бордовите игри и какво всъщност означава да събереш хората около масата.

Настолните игри сякаш будят носталгия у много хора. Ти ги виждаш като нещо много по-съвременно. Какво се промени?

Мисля, че носталгията е просто входната точка – но е и малко подвеждаща. Това, което виждаме сега, не е връщане към миналото, защото индустрията на настолните игри днес няма нищо общо с ограничения набор игри и тяхната дълбочина и комплексност, с които повечето от нас са израснали.

Едно от изненадващите неща, които открихме чрез работата си, е, че много хора не знаят какво са настолните игри отвъд класиките – Шах, Монополи, Не се сърди човече. Съществува цяла модерна екосистема от игри – разнообразни, сложни и постоянно развиващи се – която до голяма степен остава невидима за масовата аудитория.

Така че това, което се случва сега, не е преоткриване, а откритие.

Същевременно, това е отговор на настоящето. Хората са претоварени – твърде много информация, твърде много екрани, твърде малко реално взаимодействие. Настолните игри се оказват решение на един много съвременен проблем: те създават причина хората да седнат заедно, да се погледнат и да се ангажират чрез структуриран повод.

Не е нужно да измисляш разговор – той се появява естествено. В този смисъл игрите не са ретро. Те са невероятно актуални.

Често казваш, че работата ти не е за игри, а за връзки между хората. Какво означава това на практика?

Ако погледнеш какво реално правим, ние не просто "организираме игрални вечери". Ние проектираме ситуации. Играта е медиумът, но резултатът е социален.

Хората идват като непознати и си тръгват, след като са споделили нещо – било то момент на смях, малка победа или дори приятелски конфликт. Това е много по-различно от пасивното забавление. Ти не консумираш съдържание, а участваш в създаването на преживяване.

По някакъв начин настолните игри дават на хората повод да се свържат. Те премахват неловкостта.

Board Game Events BG е семеен проект. Как това повлия на развитието му?

Изцяло. Придава му различен вид устойчивост – защото за нас това не започна като бизнес идея, а като нещо много лично.

Всъщност започна преди почти 20 години, когато настолните игри станаха начин да прекарваме време заедно. Цветина беше любопитна към игрите като форма на взаимодействие, но не искаше да инвестира времето и усилията, необходими за развиване на двигателните умения за видеоигри. Настолните игри се оказаха перфектния балансиран вариант – те са интерактивни, ангажиращи, но и достъпни по съвсем различен начин.

Тази динамика – игрите като споделено пространство – е останала в основата на всичко, което правим.

Дълго време за нас това беше хоби и споделена страст. Но нещата станаха много по-сериозни през последните пет години, след като стартирахме Board Game Fest. Отзивът беше много по-силен от очакваното и започнахме да получаваме все повече заявки за подбрани частни и корпоративни формати.

Така дойде моментът, в който направихме крачка назад и осъзнахме, че това, което имахме – идеи, формати, експерименти и години натрупан опит – се нуждае от по-структурирана, професионална рамка. Така Board Game Events BG се превърна в това, което е днес.

Това, че е семеен проект, означава, че споделяме не само работата, но и дългосрочната визия. Има доверие, има приемственост, и известна упоритост – ние не гоним бързи резултати. Изграждаме нещо устойчиво.

България сякаш не се асоциира с култура на бордови игри. Това променя ли се?

Да, и доста бързо.

Расте общност – играчи, дизайнери, издатели и др. Все още е сравнително малка, но е много отворена и колаборативна. Хората не само консумират игри – те експериментират, създават, тестват идеи.

С инициативи като Board Game Fest се опитваме да дадем на тази екосистема повече видимост – не само локално, но и международно. България може би все още не е на картата на утвърдените дестинации за бордови игри, но точно затова е вълнуващо.

Какво прави Board Game Fest различен?

Винаги сме виждали фестивала като нещо повече от събитие. Той е общност, която се формира около споделено преживяване – и след това продължава отвъд него.

За няколко дни хората излизат от рутината си и се потапят в различен вид среда – игри, природа, разговори. Но това не спира дотук. Виждали сме сътрудничества, приятелства, дори дългосрочни проекти, започнали на фестивала и продължаващи да се развиват с годините.

Голяма част от това идва от типа хора, които фестивалът привлича. Много от нашите участници и доброволци са висококвалифицирани професионалисти, работещи в конкурентна и взискателна среда. И въпреки това, те избират да дойдат тук и да участват в това, което по същество е голяма кооперативна игра – да изграждат фестивала заедно.

Тази перспектива е повлияла и на начина, по който мислим за корпоративното участие. Започнахме да създаваме възможности за корпоративни доброволчески екипи, защото осъзнахме, че когато хората са поставени в непознат, позитивен контекст – заобиколени от природа и споделена цел – те пренастройват начина, по който се виждат един друг. Йерархиите избледняват, комуникацията се променя и отношенията често се задълбочават или поне се преосмислят.

Местоположението е важна част от това. Места като село Чавдар, където се провежда фестивалът, предлагат не просто пространство, а различен ритъм – достъп до природа, културни забележителности и усещане за откритост, което подпомага такъв вид взаимодействие.

В крайна сметка това се превръща не просто в преживяване, а в катализатор за продължаваща връзка.

Това звучи близо до това, което някои биха нарекли "събитиен туризъм".

Точно така. И мисля, че това е бъдещето.

Хората не просто искат да посетят дадено място – те искат причина да бъдат там. Разказ. Контекст. Когато комбинираш местоположение, дейност и общност, създаваш нещо много по-значимо от стандартния туризъм.

Бордовите игри са само една от възможните притегателни, но работят изненадващо добре, защото са достъпни и универсални.

Как работата с корпоративни клиенти се различава от организирането на публични събития?

Инструментите са едни и същи, но поводът е различен.

В корпоративна среда игрите стават начин за изследване на динамики – комуникация, доверие, лидерство. Не става въпрос за забавление в обичайния смисъл, макар че и то е налице. Става въпрос за създаване на среда, в която хората взаимодействат по различен начин.

Често колеги откриват неща един за друг, които не биха изплували в типичен работен контекст.

Живеем във високо дигитален свят. Какво са за теб аналоговите преживявания – тенденция или необходимост?

Бих казал необходимост, която се превръща в тенденция.

Колкото по-дигитален става животът ни, толкова по-ценни се усещат преживяванията в реалния свят.

Не защото технологията е лоша, а защото е непълна. Тя не може изцяло да замени физическото присъствие.

Аналоговите преживявания изискват усилие – трябва да се появиш, да инвестираш време, да се ангажираш. Но точно това ги прави значими. Те остават с теб.

Какво означава играта за възрастните днес?

Играта често е подценявана в зряла възраст. Тя се възприема като нещо тривиално, дори детинско. Мисля, че това е грешка.

Играта всъщност е начин да изследваш, да експериментираш, да се свързваш без натиск. Тя създава пространство, в което провалът е допустим, емоциите са видими и хората могат да бъдат по-автентични.

Но има и още един аспект, който често се пренебрегва. В свят на постоянна пасивна консумация, играта – особено чрез бордови игри – се превръща във форма на съпротива срещу това, което бихме могли да наречем когнитивна капитулация. Все повече свикваме да разчитаме на системи, които мислят, решават и структурират нещата вместо нас.

При бордовите игри е точно обратното. Изисква се да се ангажираш. Трябва да планираш, да мислиш критично, да работиш с абстрактни концепции и да се адаптираш към нови системи. Научаването на правилата на нова игра и незабавното им прилагане в конкурентен или кооперативен контекст, нерядко в преследване на ясна цел, е всъщност много интензивно когнитивно упражнение.

Поддържа ума активен по много различен начин – динамичен, социален и контекстуален.

Така че в този смисъл играта не е противоположност на сериозността – тя е различна нейна форма.

Гледайки напред, как виждаш развитието на работата си?

Искаме да я задълбочим, а не само да стигнем до по-широка аудитория.

Повече подбрани преживявания, по-силни общности и по-целеви дизайн. Интересуваме се и от това как тези формати могат да пътуват – как вземаш нещо, което работи в България, и го адаптираш към различни контексти.

Но същността ще остане същата: да създаваме среда, в която хората могат да се срещат – без екрани, и да се чувстват присъстващи.

Ако трябваше да го обобщиш в едно изречение – за какво всъщност е Board Game Events BG?

Става въпрос за създаване на моменти, в които хората си припомнят какво е усещането да бъдат заедно.

www.boardgameevents.bg