ОТКРИЙТЕ МИСТИЧНА ГЪРЦИЯ

Гърция е земя не само на приятни плажове, синьо море, спираща дъха природа, богата история и дружелюбни, обичащи живота хора. Гърция е и земя, където понякога усещате присъствието на нещо неземно, свръхестествено, дори божествено. От дълбините на праисторията до днес, по гръцките земи съществуват точки на духовна енергия, които сякаш още са обитавани от езически божества и християнски светци.

Най-голямото и близко мистично място в Гърция, което можете да посетите, ако отговаряте на условията (да сте пълнолетен мъж), е монашеската република на Атон.

От Х в. насам стръмните планински склонове на халкидическия полуостров са дом на монашеска общност, която живее по собствени правила в търсене на спасение на душата. През вековете на Атон са се появили и оцелели в пиратски нападения и политически промени 20 манастира. Опасани с високи стени, подобни на крепости, те съхраняват изящни църкви, ценни ръкописи и икони, и правила на живот, които малко са се променили от византийското Средновековие насам. Атмосферата на Атон е наситена с религиозност, а на посетителите се гледа не като на туристи, а като на поклонници. За българите задължителна спирка е Зографският манастир, където се пази и ръкописът на "История славянобългарска".

Един от най-загадъчните, завладяващи и стъписващи текстове на християнството - Откровението на св. Йоан Богослов - е създадено на гръцка територия. Това се случило в края на I в., когато св. Йоан бил заточен на остров Патмос. С времето пещерата, в която написал своето "Откровение", се превърнала в място на поклонение. Тя е такава и днес. През 1088 г. край нея бил основан и манастир - подобен на крепост средновековен лабиринт, наситен с религиозен дух и мистика. През 1981 г. гръцкият парламент обяви Патмос за "Свети остров", но няма нужда от подобни титли, за да усетите, че се намирате на специално място.

За да усетите тихото, но доловимо присъствие на божествена благодат, няма нужда да ходите в големи манастири и пищни църкви. Често някое малко, скромно място може да окаже върху вас същото въздействие. Такъв е случаят с манастира "Св. Богородица Миртиотица" на Корфу.

Кацнал на високите скали на западния бряг на острова, манастирът се появил неизвестно кога при мистични обстоятелства. Един монах получил видение да открие пещера, в която имало камъни с формата на кръст и гълъб, и икона на св. Богородица. Така и станало - монахът открил пещерата насред гъста горичка от мирта. Оттук и името на манастира, който основал - Миртиотица. Иконата от пещерата и днес е изложена за молитви и поклонение в църквата. 

Атмосферата на мистичност в Гърция има много по-дълбоки корени от времето на християнството. През Античността в страната съществували авторитетни прорицалища на различни богове, които привличали молители от целия елински свят - и отвъд него.

Най-известното е Оракулът на Аполон в Делфи. Жриците на бога отговаряли на питанията със странни, неясни отговори, които в крайна сметка винаги познавали истината.

Храмът на Атина в Делфи

Днес великото елинско светилище, разположени високо сред склоновете на планината Парнас, е лишено от богатите си храмове и пищните дарове, донесени от близо и далеч. Но живописните руини на храмовете на Аполон и Атина, на театъра и стадиона, на Свещения път, още пазят духа на това отминало време. Ако наоколо други туристи, лесно може да помислите, че виждате по околните склонове бързия силует на Аполон и музите от свитата му.

По-малко известно сред съвременните туристи, но не и сред древните елини, бил оракулът на Зевс в Додона, на западния бряг на Гърция.

Жреците разгадавали волята Зевсова по шума на свещен дъб, по който висели и подрънквали бронзови пластинки. Дъбът, който расте днес сред живописните развалини на светилището, е посаден хилядолетия по-късно. Но ако спрете в него и се заслушате, може би ще доловите леко, свръхестествено присъствие.

Недалеч от Додона ви чака преживяване, което ще ви накара да настръхнете. Некромантейонът при Епира бил оракул на мъртвите и се намира на мястото където се сливат реките Ахерон, Пирифлегетон и Кокит, за която се вярвало, че минават от царството на мъртвите.

Тук молителите идвали само, ако наистина се налагало. Посетете Некромантейона днес и ще разберете защо. На пръв поглед грубите развалини от праисторическа цитадела и скромната венецианска църква, които виждате, когато влезете в археологическия обект, не заслужават внимание. Но когато поемете по маркирания маршрут, ще стигнете до студена, подземна зала, изпълнена с изпарения. Тук, след мистична подготвителна церемония, древните молители се срещали с покойните. Брррр!

Независимо дали са естествени или създадени от човека, подземните места имат свойството да ни настройват мистично, да ни карат да виждаме лица и да чуваме гласове. Вероятно затова гърците вярвали, че самият Зевс е роден в пещера. Днес в Крит има две пещери, смятани за вероятното месторождение на Гръмовержеца - Психри и Идейската пещера.

Независимо коя от двете изберете да посетите, подгответе се за мистично потопяване в земните недра. И двете пещери са били почитани като свети места още от праисторически времена.

Но нека се върнем обратно под лъчите на гръцкото слънце. За по-дружелюбна, но също толкова загадъчна атмосфера, се отправете към отдалечения, сравнително слабопосещаван остров Самотраки. Тук, в идилична местност на пищна зеленина и сини планински склонове, са живописните развалини на Светилището на Самотракийските богове.

Кои са били тези богове? Не е много ясно, защото тайната на култа им била разкривана само на посветени вярващи. Вероятно става въпрос за божества, свързани с траките и жителите на Мала Азия още от праисторически времена.

Списъкът с мистичните преживявания в Гърция неизменно трябва да включи една от най-известните планини на света - Олимп, домът на боговете. Няма нужда дори да изкачвате високия 2917-м връх Митикас, за да усетите божествена атмосфера на планината.

Олимп е обичайно забулен в облак, а буйните реки и гори в подножието му изглеждат като пълни с божества и полубожества. Ако сте в добра физическа форма и добре екипирани, изкачването на Митикас ще ви възнагради с възвишеното, близко до мистичното преживяване, което често съпровожда покоряването на върхове. Ще минете през Платото на музите и ако времето (или Зевс) позволи, ще се насладите на панорамата към морето или на наистина божествен залез.

А след това идете в Музея на цикладското изкуство в Атина. Какво мистично би могло да има в един музей? В този точно ще се почувствате точно така.

В затъмнените зали на елегантната неокласическа сграда са изложени белите мраморни идоли на Цикладската цивилизация - загадъчна праисторическа култура, която съществувала през IV-II хил.пр.Хр. Защо обитателите на Цикладския архипелаг правели тези странни, модернистично изглеждащи идоли? Какво ни казват те през вековете? Застанали пред галерията от фигури с плоски лица, от които стърчат само носовете, ще усетите онова неясно, мистично усещане, че гледате вечността и прониквате дълбоко в човешката душа. Да, един музей може да бъде мистичен!